Ами...
Заслушай се...
знам, чуваш моя вик.
Та той раздира тишината.
Огледай се...
така ти липсва безпорядък.
От оня, дето
тъй красив е в оня миг...
На масата - препълнен пепелник
и свещ, която е горяла...
По пода - моите следи.
Захвърлено бельо, без никаква пощада.
И оня див копнеж неразгадан,
но носещ с въздуха омая.
Ръцете търсят плът,
изгаряш от желание
и всичко в тебе се тресе...
А аз стоя и... наблюдам те от разстояние.
Отпиваш глътка, после пак
и мислиш, че ще се спасиш.
Не, не, заблуда е, човече.
Ти в своя ад ще си гориш.
И знаеш ли, защо?
Защото нищо не изрече в този миг...
и аз... бях тръгнала си вече.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави и от мен!!!
-
Пропуснат миг! Но, ти, все още наблюдаваш, макар и отдалече!
Поздрави! -
Страхотна си!
Поздрави! -
И на мен ми хареса!
-
Хареса ми!
-
Заблудата му, явно, е голяма!
Отивай си - душата да спасиш!
Че той не ще за себе си промяна-
не вижда даже бягащите ти следи! -
Хубав стих, поздравления!
-
Заслушай се...
знам, чуваш моя вик.
Та той раздира тишината.
..ти нищо не изрече...
!! Силно! -
Неописуема мъгла е навън,но аз Ви виждам...Благодаря на всички,а на теб,Веси-прегръдка.
-
Неказаните думи са жестоки съдници...Една деликатна ситуация на случващото се в твоя стих...и думите, които, неизречени, се превръщат в съдбовност.Замислих се и за типовете мълчание...Хубав стих! Благодаря!
-
Благодаря ти.
-
ами... много харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
понякога един миг си е цяла история...