Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.

Първият път, когато те познах,
поникнах в теб,
детелина с три листа 
проби лявата камера
на сърцето ти,
нямахме късмет,
но имаше много сълзи, Бог,
отчаяние,
буркани със задавени мечти,
обеща ми да не бъда тъжна,
но това не се оправя с антидепресанти,
с липсата ти
и със самонараняване.

Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.
Влакът ще блъсне 
първо самотата ни.