Oct 26, 2007, 2:42 PM

Амплитуда 

  Poetry
627 0 15

 

Тази вечер съм пълнолунна.

Не мога да се приспя.

Разхищавам бясно чувства.

Спестявам си мислите.

Не съм нещастна.

Никога не съм била.

Прекалено щастлива съм,

за да го разбера.

И да го понеса.

Особено на онази

детска площадка.

В пет сутринта.

Когато не бях сама,

а нямаше никой наоколо.

И люлката...

Пръстите на краката ми

се отдалечаваха от мен.

Все повече,

и повече,

и още,

и...

Господи,

засили ме

поне още веднъж,

преди да се счупя!

Още...

още малко щастие

имам да изразходя,

преди да ми влезе

пясък под ноктите.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??