Не бива да се търсиш из ръцете ми
сред многоцветните визитни картички,
сред сутрешната преса, сред клавишите,
сред струните, до ножа и до хляба.
Изпуснах те - маслинено си хлъзгава!
Оттегляше се плавно, върволичещо.
Забравях ароматите ти сутрешни –
невинните ти врабчови ухания,
топлообменът, предвещаващ взривове.
До дъно ме изпиваше денят!
Барикадиран съм сред словесата си.
Раздумват ме, одумват ме, обдумват ме. ...