Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел...
На цъфнали дървета с аромата,
на вихрите с внезапните коне
и с тайнствения шепот на мълвата –
то сякаш че от Вечността дойде...
На съненият Изгрев в самотата
висеше избледнялата Луна,
последната звезда във необята ...