feho (Ал)
6 5
Jun 18, 2015, 11:24 PM

Аналогия на любовта 

  Poetry » Love
395 0 0

Мъничко любов ми дай.
Само малко подари ми.
Дори най-истинската е, знай,
тъй рядко необратима.

 

След ласката първична ще дойде
тихичката, плаха самота.
В ухото ми ще каже "той е"
и ще тръгне, оставила тъга.

 

След самотата идва пък забрава,
забравила прошепнати злини.
Злини, които често си остават
повод за разбитите души.

© Ал All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??