Mar 19, 2017, 11:45 AM

Анатемично 

  Poetry » Other
749 1 4

Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.

 

Аз ще остана, където е тъмно.
Жрица не съм за твоя храм,
Свещ не съм, ако туй ти е нужно.
Клада съм. И друго няма да ти дам,

 

освен да изпепеля иконите
на твойте малки, бели светове.
Или бягай, или спри да се молиш –
анатемично е когато спреш до мен.

 

19.03.2017г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??