Небето пие синьото море.
Звездите се превръщат в раковини.
А вятърът дарява ми криле
и устрема на бързите делфини.
На кораба са моите мечти!
По-силен съм, щом бурята ми пее!
Връхлитат ли ме яростни вълни,
разбивам ли ги – значи, че живея!
А вътре в мен душата ромоли –
нашепва стих... нашепва твойто име!
Красиво е! Защото тук си ти –
в сърцето ми – с докосване незримо! ...