xxxxxx (Alexandra)
3 2
Jul 2, 2018, 5:34 PM

Анемия 

  Poetry » Humour, Phylosophy, Other
1019 2 5

Аз и моята анемия често будим съжаления.

Когато тя реши да става

и погледа ми почне да се замъглява,

и когато падам и се бутам във всякакви предмети,

а после търся чудотворни изцерителни таблети.

Когато свят ми се завива,

а часът е рано и на мен ми се доспива

и когато имам странно бледа кожа,

а на никой обяснение не мога да предложа.

Когато обвиняват ме, че твърде рядко ям,

и мислят си, че туй ми е проблемът най-голям.

И тогава, и по разни други поводи

с анемията имаме си свойте доводи

защо сме заедно по всяко време

и на гърба си носим нашто тежко, тежко бреме

Ний държим се с ледените си ръце, явно до последно,

може би безкрайно -

докато животът спре.

© Alexandra All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??