Както си вървях, едни хлапета, ми извикаха: “Ангар поета!”
- Ах! – извиках. - Само да ви хвана! Ще ви вкарам всички във капана! И, ако не ви набия сам, на полицията ще ви дам!
И веднага още две хлапета се развикаха: “Ангар поета!”
- Я млъкнете! Един прът ще грабна и със него като ви нападна!
И веднага още две хлапета викнаха: “Ангар, Ангар поета!”
- Във училището ще ви кажа! На директора – да ви накаже! - изругах и хукнах подир тях!
Те пък се разбягаха със смях и крещят от всичките кюшета: “Гледайте Ангар! Ангар, поета!” --- Критиката мен не ме признава, ала вече имам свойта слава: и в Кратунци всичките хлапета, знаят че съм аз “Ангар, поета”!
Жарава, Ирена, Андромаха, Морела, Ракина, Юлиана и Лилия - и вие ли ще ме наричате "поет"! Вие не сте хлапета!
Признавам, че идеята за това стихотворение не е моя оригинална /ако някой случайно не знае де, предполагам че повечето го знаят/. Някога, още в древността, някакъв учен много искал да го наричат професор. И един мъдрец му казал: "Утре излез до пазара, а аз ще кажа на хлапетата да ти извикат: "Професоре! Професоре!" А ти започни да ги ругаеш и гониш!"
И така на човека му лепнали прякора "Прафесора!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.