Демон с поглед празен виждам.
На входа райски той седи.
Отровен поглед впил във ангел нежен,
взрял се, сякаш иска да го изгори.
Ангелът с лицето бяло,
с чертите крехки пърха със крила
и на земята носи радост и утеха,
без да подозира своята съдба.
Демонът до него приближава,
сяда, затаява дъх,
делата ангелски той наблюдава
и с недоверие възкликва пръв: ...