Този, който някога беше в очите ми ангел небесен
и същият, който от мене беше в ада пренесен.
Който показа ми що е омраза и научи ме как да ранявам,
същият този, който отучи ме грешките аз да признавам.
Който заведе ме по всички пътеки и отвори вратите от раз,
същият този, който ще мразя навеки и ще проклинам тоз час.
Онзи, студеният, на който сърцето му липсва,
който ранява наред, той знае - на всеки от нещо му писва
и настава хаос навред. Този, на който се кланям аз - идолът,
и мразя със всяка частица - очите, лицето
и всичко за него - отрова и светена водица.
За него, а кой ли е той все се питам - ...