Създадена със зрънце демонично,
душата ми роди се в лицемерен свят.
Светлина обвита във сатенен плат,
свети тя от другите различно,
гасне бавно сред мнимо и безлично.
Мъки безкрайни, безпричинни дори,
поливаха черното зрънце стаено,
растеше то тайно със злоба поено.
Порасна и демонът вече не спи,
а крие се гневен зад думи добри.
Тъгата прерасна във мислите зли,
що удавиха в грях мойто съзнание, ...