Nov 25, 2022, 4:59 PM

Ангел войвода 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
391 0 2
Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода,
той хвърлил своята гега и грабнал пушка в ръка.
Да отмъсти за любимата си и за своя баща,
поел с дружина юнашка в борба за свобода.
И планината станала тогава негов дом някога,
а дружината тогава семейството му била.
Те се борели не прекланяли своята глава,
не търпели вече турците, своята робска съдба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??