Jun 30, 2007, 7:06 PM

Ангела на смърта 

  Poetry
675 0 5
Минават дните и годините, отива си младостта и идва старостта.
През времето безкрайно се раждат хиляди неща.
Слънцето огрява нашите сърца и те светят в старостта.
Идва онзи тъмен ангел със сърп в ръка, за да ни отнеме живота.
Отиваме си от този свят и нищо не остава, освен любовта.
Завръщаме се там, във вечността и се раждаме в светлина.
С коприна вадят душите ни ангелите на смъртта.
А сърцата ни пазят в нежността...
Мълчанието е нашата красота, а смирението е негова украса.
Затова аз нося тези дрехи от коприна, за да мога да блестя.
Злато и сребро сияят в моята бездънна душа, за тях аз трептя.
Думите се леят като бисери, но няма кой да ги събере. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Random works
: ??:??