Ангеле, с едно крило се литва...
Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител,
а презряхме святата повеля.
Дремят знамената, кротко свити,
дявол "благините" разпределя.
Хлопна ли небесните си двери?
Тъй ли ще смекчиш сърца корави?
Милост в себе си ли не намери?
Вдигна ти ръце... И ни забрави.
Но надежда мъничка крепи ни,
пише по небето светло слово.
Ангеле, сведи се – погледни ни.
Поведи ни с милост, ти отново.
Скромна, недодялана молитва,
пак мълвят напуканите устни...
Ангеле, с едно крило се литва...
Прошка! За децата – неизкусни.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мария!
-
С милост да се сведе над децата неизкусни! Колко добре написано! А по милост кой ще литне....Затова е поезията. Благодаря, Надежда!
-
Грешните (паднали) ангели, знаеш къде са, Дари.
-
И рогата да е, надежда е, момичета - жилава. Прегръдка и за теб, Деа.
-
Силна молитва!
-
Надеждата толкова ти отива!
-
Отново ни умълча. Много силна молитва.
-
Дени, Марийче, благодаря ви!
-
Мъчно ми стана за този ангел, илюзорен избавител на народа ни.
"Ангелче, крилата ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?"
Но и за нас ми стана мъчно, Наденце...Блазе на тези, които могат да летят с едно крило!💕🌹🦋 -
❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
