Те, ангелите, рано си отиват,
изтляли сякаш в земния си път,
ала места в сърцата ни намират,
и там остават вечно да горят.
Веднъж докосне ли душата ти,
пресякъл е живота ти на две,
той, ангелът, огрява с добротата си,
от нея ще остави и във теб.
Те, ангелите, рано си отиват,
ала в сърцата ни завинаги горят,
те, ангелите, не умират,
завършват само земния си път...