Ангелите с белите престилки
В кошмар оказах се във миг,
кошмар, тъй тежък и реален.
В сърцето болка се роди,
а пламъкът в очите в сълзи бе удавен.
Препятствие тъй трудно съдбата ми постави,
като затворник без решетки
се чувствах в онзи миг фатален.
Ала там бяха те, в престилки бели,
като ангели, от небето долетели.
Начело с мойта майка мила
ми вдъхваха кураж и сила. ...