Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш
милувката на някой опростил ти
шамара незаслужен по лицето
и белега останал със години.
А майката? Тя винаги прощава -
откъснат си от нейната утроба,
събира, трупа, нищо да не каже -
без прошка няма да отиде в гроба. ...