Кънтяща тишиина се блъска във стените,
впива злобния си вой в кървящото сърце,
разкъсва дрипите на сънищата и мечтите,
отскубнала на ангела последното перце.
И алената кръв във сълзите прозира,
съшиваща покров на все по-черната душа.
Последната звезда във утрото умира
и ангелът изгуби се сред страшната война.
Но никой нищо няма пак да види.
Дъждът изтрива всички стенещи следи,
когато чашите горчиви са изпити
и камъкът надгробен тихичко мълчи.