Кърви стичат се от моето сърце.
Боли ме - изгаря.
Усещам как смъртта ме зове
и края на моя живот поставя,

но аз искам да живея,
да бъда с теб -
само за това копнея,
ала усещам, бавно губя те.

Смъртта ме вика,
аз крещя...
Искам да живея, не искам да умрa!

И ангелът от ада
качи се при мен от земята.
Чувствам се толкова слаба.
"Няма да се дам" крещя със сълзите облята.

И ето светлината -
ти дойде.
Почувствах в мен пак топлината
и животът ми върна се.

"Обичам те" крещейки
и ангелът се отдръпна,
върнах се, знаейки
че ти си моят живот отдавна.

Знаейки, че затова си тук,
знаейки, че те обичам.
Вече не съм онзи боклук,
който все още ненавиждам.

Благодаря ти,
затова, че живея.