Пътуваше в тунела под Ла Манша
инкогнито маркиз Пиер дьо Сад -
замесил се в поредна гъста каша
с мам'зел Рене. Направо мармалад.
Затуй напускаше Париж по спешност.
Нали издънка е на древен род,
не се посрами, нищо, че е грешно
въжета да използва. Беше горд.
И тъй, на Падингтън след час пристигна.
Запали пура с вид на франкмасон.
Не мина миг и ето ти интрига -
изпуснато ветрило... за фасон... ...