Сърцето на душата ми се влива в тялото,
погледнеш ли с поглед въздесъщ,
а в мене въжделее съмнение,
че не съм родена за мъж като теб.
Слаба и няма аз се предавам -
на твоето тяло и всички забрани.
Трансформирам ги във воал от самонадеяна арогантност -
път към грехопадение и път към цялост.
Нима ме осъждаш, нима ми присъждаш
честта да бъда твое ребро и ореол,
но изчегъртваш корените, изтръгваш ме от престола ми и от надмогване ми прекършваш все тънкия ствол?
С какво съм заслужила, с какво съм аз случила да отсъдиш на мене Вселенския гняв, ...