`Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада.
Тъй чужди на човешки въжделения,
на битки за измислено надмощие
и за почтенност купена с пари.
Дървета осъзнават, че са живи,
омаяни от звездни химни,
дори когато урагани зимни
огъват величавите им стволи. ...