Анонимността във виртуала дава свобода,
измамна, заслепяваща заблуда.
Всички затворници сме на матрицата деца,
по правила неписани играем - играта луда.
От енергия пропити са нашите души,
изплетени с информацията Божа.
В лъжливи страсти оковаваме съдби,
примирени чакаме накрая "ножа".
Има и друга - "Само Светлина",
без Рай, без Ад, без безнадеждност,
скрита Истина дълбоко в Душа,
изгаряща в сърцето някаква копнежност, ...