Ако пушех, щях да надраскам
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.

Така ще създам теорема
за чувствата на двама обичащи.
Ще има в нея дилема
къде е точката на пресичане?

Дали е по средата на нещото,
което остава след любовта,
или е в края на всичко,
с което ги дарява обичта?

Но слава Богу, че не пуша -
отпада геометрично "разсичане",
а само сърцето си слушам,
което тупти: "обичам те".