Вися някак в пространството.
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее.
Нищо си няма собствено място.
Опитах. И да полудееш,
точно как, не е ясно.
Ясно е само, че всичко е вятър.
А вятърът духа накъдето си иска.
И уж всичко се рее, но ето земята
все си е толкова, толкова близка.