Jan 4, 2007, 9:58 PM
АНТИКА
674
0
1
АНТИКА
Внезапно появяваш се пред мен
и мислиш че все още те чакам.
Само че напомняш ми предмет
който векове стоял е в мрака.
Като мъничка антика тебе
някога в сърцето си те скрих.
Но ти играеше комедия
и така лъжите ти разкрих.
За тебе вече пътят е затворен
и съм запечатала вратата.
И ако някога за прошка ме помолиш,
ще видиш в мен една непозната.
Внезапно появяваш се пред мен
и мислиш че все още те чакам.
Само че напомняш ми предмет
който векове стоял е в мрака.
Като мъничка антика тебе
някога в сърцето си те скрих.
Но ти играеше комедия
и така лъжите ти разкрих.
За тебе вече пътят е затворен
и съм запечатала вратата.
И ако някога за прошка ме помолиш,
ще видиш в мен една непозната.
© Марияна Жекова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Знаеш ли, че аз се казвам Анита
Стихотворението ти е много хубаво.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
