Jan 6, 2021, 10:25 AM
Антиномия
Какво е грях?
Какво е вярност?
Какво е обич?
А какво любов?
Кое е грях -
да съм с теб, а да мисля за него,
или да съм с него?
Какво е вярност -
пръстен, венчило, дом и деца?
Или бягството нощем със случайна сълза?
На кого съм по-вярна -
на този, чиято до гроб съм?
Или на този, чиято съм и след това?
Какво е да обичаш
тяло?
Какво е да обичаш
душа?
Коя любов би оцеляла
в живота…
и след смъртта?
Любовта ли е обич,
или обич любовта?
Любов е да обичаш тяло.
А обич - вечната душа…
Душата ли е в тяло,
или тялото в душа?
И пред кого съм грешна?
Пред живота или пред вечността?
Кажи ми, ако си безгрешен…
Грешна ли съм да съм тялом твоя, но негова с душа?
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
От сърце ти благодаря, Ивайло!!! Признателна съм ти!
-
Майсторе, пропуснала съм последния ти коментар, докато пишех. Благодаря ти! Благодаря и на всички, които ме посетихте.!
-
Продължавам коментара си - Та да, Йоана, права си. Но времето ни променя и е възможно един ден да преосмислиш нещата и да установиш, че нещо важно вече липсва-...Човек е сложна съвкупност от ценности - физически, духовни, интелектуални. А защо стои героинята? Ивайло, не заради “блага и комфорт... предполагам...Вероятно дълг, благоприличие, “остарял” морал(Лилия) страх, възраст, възпитанието на старата генерация... Душата не “мърсува”, Ив, тялото мърсува физически, умът виртуално... Та това са противоречията на човешката същност. Благодаря ви от сърце за коментарите! Беше удоволствие за мен Ив, благодаря ти за последния коментар. Абсолютно си прав!
-
Леле, каква прекрасна дискусия се получи. Благодаря ви, че ме посетихте и че разсъждавате с мен.Не очаквах, че точно това стихо ще провокира толкова много мнения. Това е плод на мои размисли почти през целия ми живот - започвайки от сложните родителски взаимоотношения , минавайки през приятелски несрети, мои лични преусмисляния...Нама да отговарям на всеки поотделно... Създадени сме с любов, за любов, но със свободна воля. По емпиричен начин “проба-грешка” (Ивайло) правим своите избори и си научаваме уроците. Ние избираме с кого и дали да отидем под олтара “докато смъртта ни раздели”, но не знаем дали това е и волята на Създателя (Иване) А ако нямаме църковен брак ,Майсторе, и не сме изрекли “докато смъртта ни раздели”, то евентуални душевни “мърсувания” (Ив)оправдани ли са?) А ако сме направили грешен избора поради младост или дух.незрялост до гроб ли трябва да стоим?Съгласна съм напълно с Йоана, че ако си
намерил човека съчетаващ всички твои критерии, никога няма да отидеш другаде, -
Иисус Христос продължава да изкупува греховете на всички, които се покаят, защото нали е писано, ако някой съгреши, имаме ходай. „Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника” , ( 1Йоан 2:1).
Само не може да бъде простен греха на този, който похули Святия Дух! „И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.” (Лука 12:10).
Иисус Христос Е същият вчера, днес и утре.
Хубава вечер на всички! Бъдете здрави! -
Ив, Исус не е опростил (изкупил) всички човешеки грехове до второто си пришествие. А само тия до възкресението си. Опасно е да мислим, че всичи грехове са опростени предварително. Божията воля не е хората да се избиват помежу си. Тъкмо обратното е казано е в шестата Му заповед. Но тук авторката засяга повече седмата. И редно да се коментира прелюбодеяние, вярност, венчило, любов, смърт. Ако приемем, че прелюбодейството е физически акт. Тялом със - съпруга, духом - с друг не е грях. Обратното е. Така излиза.
-
Струва ми се, че грях е да направиш зло на някой, да го накараш да страда. Вярност е да не предадеш този, на когото си казал, че го обичаш. За да разбереш дали е любов, трябва да бъдеш с тяло там, където са мислите ти и така да се увериш или разочароваш. А човек се обича цял, душа и тяло, или не се обича. Лирическата героиня е силно разколебана в собствените си чувства. Но този избор никой друг не може да го направи вместо нея. Това са двоуменията на всички нас, грешните земни жители.
-
Аз вярвам, че за всеки човек на този свят има точно един за него. Но дали ще го намери, кога, как, дали вярва, че ще го намери, е друг въпрос. Но когато го намери, ще го обича изцяло - не само душа, тяло или ум. Нито ще може да бъде с някой друг, не и без да страда. А относно "след смъртта", твърде слабо разбираме времето, за да можем да сме наясно какво значи това. Но аз вярвам, че хората са свързани и извън времето. Това стихотворение не би имало стойност без личното усещане на лирическата, дори авторката да се разграничава от нея. Наистина е сложен въпрос - да стоиш ли с човека до себе си, ако обичаш друг? Но защо изобщо си с този човек до теб? И какво значи да обичаш душа? Или обичаш човек, или не. Но ако не си абсолютно сигурен, че трябва да си с новия човек, по-добре да не отиваш. В много редки случаи това е оправдано. Трябва да си сигурен, че ще сториш добрина за всички засегнати страни със заминаването си, а не злина! Това се усеща, няма как да не се усети.
-
Митванс е казал всичко, нямам какво да добавя
А авторката... -
,,На кого съм по-вярна -
на този, чиято до гроб съм?
Или на този, чиято съм и след това?,,
И на тия въпроси има библейски отговор. Няма след това.,, Душите нито се женят, нито се омъжват след смъртта.,, Затова се споменава: "... докато смъртта ви раздели.,, Изневяра е възможна само приживе. -
Нека не слагаме знак за равенство между лир. герой и автор. Въпросте са интересни. Отговорите зависят от гледната точка. Душата е в тялото, разбира се, няма как да е обратното. Казано е: ,,...каквото Бог е съчетал, хората да не го разделят. Мойсей ви е казал, че мъж може да остави жена си, като й даде разводно писмо. А аз ви казввам: ако мъж остви жена си и взме друга, преллюбодейства. Ако друг вземе оставената жена, също прелюободейства." Това пише в библията. (Цитирах по памет думите на Исус.) Ап. Павел казва:
"Блажен оня, който не упреква себе си в онова, което...,, върши... най-общо казано. Има хора, които не си самовменяват грехове. Колко избирателно и удобно може да се тълкува! Един петкратен убиец заяви, че безгрешен. Исус бил опростил и неговите грехове, умирайки на кръста. -
Малко уточнение, Иване. Пишех в стиха си за възможността едновременно да се обича тялото (да предположим човека до тебе) и душата на друг човек (не тялото му). Просто уточнение..., защото е различно от това да обичаш две тела едновременно...🙂а и аз не това имах в предвид. Да, тази тема е анатемосвана от дълбока древност...и всеки сам носи кръста си... и прави изборите си. Ако тялото и душата на човека до теб удовлетворяват и твоето тяло и душа, тогава всичко е чудесно. Но ако едното не е достатъчно...без значение кое от двете...? Стига толкова... просто размисли...А ако прибавя и интелекта към горните две...става съвсем сложно🙂. Но който много умува, обикновенно е сам...🤔. Лека вечер и благодаря за споделянето, удоволствие е за мен.
-
Благодаря за поздравленията и за това, че си ме разбрала. Близки ми бяха разсъжденията ти, затова ти писах тези коментари и на другите творби. Да, темата е всеобхватна и може наистина да се говори с часове по нея. Да, може човек да обича тялото на друг човек, освен на близкия до себе си. Ще спра да тук. Знам колко лесно ранима е човешката душа и се стремя да подбирам думите, да не засягам чувствата на другите. Всичко добро ти желая!
-
Теди, благодаря ти, че постави творбата ми в любими!❤️
-
Благодаря, ти че ме забеляза, Иване! ЧИД макар и с ден закъснение! Относно коментара ти. Разбира се, че не се засягам. Това са въпроси, върху които разсъждавам цял живот. Нямат конкретен повод. Малко по-филосовски са...като кокошката и яйцето... може дълго да се коментира. На същата тема съм разсъждавала и в “Оксиморон” (и то участва в конкурса) и то не е по конкретен случай. Просто ме вълнува темата...А дали можеш да обичаш душа различна от тяло - да може, според мен. Може дори да не си виждал човека, но да обичаш душата му от разстояние дори. И обратното. Да си обвързан дори с брак, но да се окаже, че не това е душата, която трепти в твоята честота. И тогава? Да предположим, че е грях да обичаш тялото на един, а душата на друг човек...развода опрощава ли “греха”? Спираме ли да бъдем грешни, ако изоставим “тялото” в името на далечна (или дори само жадувана) душа... Мога да пиша със часове... Приемам, разбира се, всяко мнение без никакъв упрек - ние сме различни и в това е чарът ни.
-
Обикновено, в творбите човек изразява неща, които го вълнуват и, на които не е намерил разрешение. Споделяйки с другите, може да намери отговора. Тогава, Светлите мисли да го изведат на Пътя на живота!...
Любовта е всичко, Любовта е живот! Тя е там където е душата. Когато човек обича някого с цялата си душа, с целия си ум, воля и сърце, нужно е да обича и Бог и себе си като Него, то той е и духом и тялом с любимия човек! По мое скромно мнение, не е възможно човек тялом да е с един, а духом с друг. Вероятно е това да е грях, предателство към човека, който бог му е изпратил. Възможно е да не ти хареса коментара ми. Казах, което мисля според въпросите, които задаваш! Пожелавам ти нещата да се оправят.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По отношение на тялото дали не бъркаме обичането с харесване, с едно мимолетно чисто физическо привличане? "Любов е да обичаш тяло." Любовта е повече от това.