Довереница (Дочка Василева)
488 17653
Mar 23, 2010, 2:10 PM

Антрактът е отрязък тъжно време 

  Poetry » Phylosophy
773 1 17

Антрактът е отрязък тъжно време

                                           

                                                 посветено

 

 

 

От сцената актьорът бавно слиза,

наметнал на гърба си всички роли...

Приведен леко и с усмивка иронична,

съзрял смъртта  да чака зад декорите...

 

Животът му - игра с лица различни

(и всяко си остави отпечатъка)...

Тъй бързо се разлистваха  годините,

че той самият не разбра кога

 

остана сам с лицето в огледалото -

тъй непознато - неговото собствено...

С една оферта, хвърлена от дявола -

да тръгне със последната си роля...

 

Напук на болката... Небрежно, артистично

да пръска светлина и смях към залата.

Прожекторът сълзите му да стича,

когато е със гръб... Но да е Хамлет,

 

избрал „да бъде” - до последното стъпало,

до сетната си реплика и роля...

Аплодисментите – единствена награда,

ще са последното, което ще запомни...

 

Ще са последното, което ще си вземе

към сцената, която го очаква...

Антрактът е отрязък тъжно време

за смяна на декора и на маската...

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съвършено!!! С благодарност!
  • Антрактът е отрязък тъжно време...Колко си права!
  • Аплодисменти и от мен,Доче-за всичко,което напоследък си публикувала в 'Откровения'!Страхотно пишеш!Браво!
  • поетична вселена, си мила Доче...
    Браво...
  • До болка...

    Аплодирам те, Доче!!!
  • Благодаря,момичета и момчета.Бъдете здрави
  • БРАВО!!!
  • Жесток е стихът ти!

    "...избрал „да бъде” - до последното стъпало,

    до сетната си реплика и роля..."
  • !!!
    Антрактът е отрязък тъжно време
    за смяна на декора и на маската...
    Много хубав стих!Страшно харесвам поезията ти!
  • Накрая... всеки е сам със себе си.

    Благодаря, Доче!
  • "избрал „да бъде” - до последното стъпало,
    до сетната си реплика и роля...
    Аплодисментите – единствена награда,
    ще са последното, което ще запомни..."

    Много силни стихове!
    Аплодисменти!!! - и за теб.

  • Напук на болката...
    Запомних болката в много от стиховете ти и често се връщам невидима при някои от тях. Сигурно и тук ще се върна пак...
    Прегръдки, Доче!*
  • ! Много хубаво!
    Поздравления!
  • "Антрактът е отрязък тъжно време
    за смяна на декора и на маската..." !!!
  • Много силни стихове пишеш, разтърсващи!
    Поздравления и от мен!
  • Проникновен, тъжен стих! Харесах! Поздрав!
  • Ставаш трудна за коментиране със силата на стиховете си!
    Поздрав Доче!
Random works
: ??:??