May 13, 2008, 9:31 AM

Апокалипсис 

  Poetry » Phylosophy
747 0 19

   

Апокалипсис

 

Той ще се случи, както се е случвал

поне веднъж на милион години.

За няколко секунди ще приключим

с делата си и просто ще си идем.

 

Ще притрепери, като при събуждане.

Един-два пъти тежко ще въздъхне.

От дълбините ще дочуем музика

във съпровод на барабанен тътен.

 

Земята ще заплува под краката ни.

Неживата природа ще възкръсне.

И ще забравим стойността на златото

в зловещите ръце на земетръса.

 

Водата ще изригне в океаните

и ще се хвърли с гняв към бреговете,

където пред двубоя със вулканите

стопените скали ще я посрещнат.

 

Червено-черен въздухът ще пари.

Ще възцари отровна атмосфера.

Потоците от лава ще проправят

пътеките на огъня най-древен.

 

Библейски страшен и трагичен свършек

на висшето създание - човека.

А тя - Земята, само ще въздъхне.

И може след това... да и олекне.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??