Един замръзнал спомен за поема,
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии,
над тях звънчене - хлъзгавият плуг -
прибиращо звездите като в чанта,
небето беше черно като скръб.
Чаршафи - вместо нивите със зърно,
сирени - вместо сам човешки звук,
каруци - потрошени и обърнати,
разхвърляни по глинения път. ...