– Хей, Господ е зарязал този свят.
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби
човешки. Да съсипят канапето?
И без това отдавна ме сърби
на мястото, където бе сърцето...
– Навярно и на тебе ти расте
(О, Господи!) такъв сърдечен мускул!
"С какъвто" , казват там, "се събереш..."
– Млъкни. Не е ли време за закуска? ...