През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят,
докоснат ли се - с гръм в далечината
изригва водопад от черна пепел,
косите на дърветата окапват.
Вулканите настръхнали се взират,
сумрачно вее вятърът в полето,
змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето. ...