Може би, някой ден, този свят - ей така - ще се срути,
ще избухнат внезапни пожари в смълчания ден
и ще виждаме как оживяват (за помен) минутите,
от които сме бягали - лек за духа ни сломен.
Само в миг, може би, ще потръпне земята от трусове
и животът ще свърши, без секунда за плач или вик,
равносметките земни, изтъкани от минуси - плюсове,
ще изчезнат безпаметно, заедно с грешни мълви.
Може би, някой ден, ще си кажем "това заслужаваме",
че нехаем, когато не отглеждаме плод, а беди
и ранени от някого, всеки друг смело раняваме -
просто жертви на жертви, изковали си страшни съдби. ...