Като топъл аромат
отмина и ти - изгубена
надежда - във вечерния град.
И една отчупена
дума с полутон - отдавна
стопен - не те възраждат.
Не знам... Дали пред лицето
на плътната тъма, или твоето,
сам осъзнах трудността
на една лъжлива свобода?
А ето - срещам
те такава, няма причина ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up