Oct 26, 2008, 9:41 AM

Апокриф 

  Poetry » Other
667 0 3
Като топъл аромат 
отмина и ти - изгубена
надежда - във вечерния град.
И една отчупена
дума с полутон - отдавна
стопен - не те възраждат.
Не знам... Дали пред лицето
на плътната тъма, или твоето,
сам осъзнах трудността
на една лъжлива свобода?
А ето - срещам
те такава, няма причина
очи да затворя,
за да те видя,
без въпрос, без да отговоря
била ли си щастлива -
вероятно ще отмина.
В бутилка затворих времето,
дано го намери света -
една невярна истина
нека разкаже  
колко студена е есента...

© Герхард Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??