Душата ми е вихрена симфония от чувства –
залезът, морето, сините вълни...
С любимия разхождам се, мирише на изкуство...
- Какво ти трябва? - пита ме.
- Аа, да, ориз вземи!
От унеса събуждам се и на земята слизам.
Крачим по паважа, а детето спи.
В тълпата пак се гмуркаме, със лакът аз навлизам,
пътека си проправихме почти без синини.
Разглеждаме сергиите, а нежен джаз ме гали.
Уличен артист... До него – телескоп
и чичко със мустак дебел дечицата подканя: ...