Съратник на Ботев бе той,

и се терзаеха за народа свой.

По чужди земи бродеха,

ала за своите мечтаеха.

Апостол бе той на свободата,

даряваше народа с мечтата

за хляб, равенство и свобода,

бе светла  надежда за народа.

Бродеше ни мил, ни драг,

като скитник и сирак,

от  беден  до  богат,

от  село  до  град.

Обикаляше страната,

на длъж и на шир,

за да осъществи мечтата,

за да цари мир в сърцата.

Образуваше хиляди комитети,

и за бедни и за клети,

обичаха го и млади, и стари,

бе надежда за селяни и планинари.

Бе гонен от турци-кръвопийци,

приет и скрит от български юнаци,

криеше се в долини и трънаци,

влизаше в къщи и конаци.

Днес е тук, утре там,

нямаше почивка нито грам,

ще го зърне българин изтерзан,

а пък турци, все крояха капан.

От  Добруджа до Марица ,

все ще се намери някоя жълтица

или скътана дребна парица,

за да се подготви куршумена ръченица.

Въстанието бе дело свято,

за семейство бедно и богато,

оръжие бе нужно на народа,

 за да се бори за свобода.

Но подла, предателска душа,

погуби светеца на света,

Васил Левски бе апостол на свободата,

ще го помнят вечно и децата.