Oct 16, 2014, 6:23 PM

Арабка стара 

  Poetry
1513 0 10

 

 

                                    Седим под палмите на залива Персийски,

                                    с наслада пийваме кафе и пушим наргиле.

                                    На кой му пука, че останали сме само двете,

                                    аз и арабка стара, пред екзотичното море.

 

                                    Красива някога била е таз приятелка добра.

                                    С коси от черно злато и нрав като искра.

                                    Очите, черни въглени, ме гледат с топлота.

                                    А лицето ù загадъчно, се крие зад бурка.

 

                                    В оранжево и розово усмихва се небето.

                                    Луната бърза да целуне морските вълни.

                                    Забравили за времето, загърбили и битието,

                                    разказваме легенди и то на четири очи.

 

                                    Оживява сякаш в мрака бедуинското селце.

                                    И за път сега се стяга момичето, почти дете.

                                    Открадната е Перлата и всеки тук скърби.

                                    Животът невъзможен е без нея и горчи.

 

                                   И тръгва през пустинята девойката Дана,

                                   да търси между дюните Перлата сама.

                                   Соколи и газели проправят път напред.

                                   Помага ù Вечерницата,огряла е навред.

 

                                   Историята стара познавам аз добре.

                                   Но странно как отново и отново ме влече.

                                   Виновна за магията е може би нощта,

                                   която пак ме срещна с тази огнена жена.


 

                                  Радостина Дианжело

                                  16/10/2014

                                 

© Радостина Дианжело All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че ти хареса Росица! Такова беше и
    моето преживяване Магично! Сърдечен поздрав!
    Р. Дианжело
  • Някаква магия има тук...
    Поздравления за интересното стихотворение!
  • ***Благодаря, Жулли (Юлия Димитрова!Добре дошла в моя свят!!

    ******Това е моят поетичен отговор,Валентин

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332433
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=331114
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=330181
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332678
  • Интересно ми беше!
  • Мистично изчезнаха отговорите ми на всички коментари за " Арабка стара"
    Ето защо,отново благодаря на тези,които прочетоха,харесаха и високо оцениха стихотворението ми!
    Бъдете здрави, Мисана,Иван( bojenski)Тони,Пламена, Елена( Ена)!!
    Радва ме вашето присъствие! Много щастие през почивните дни за всеки един от вас!!
  • Мистично, приказно.
    Хареса ми!
    Поздрав и от мен!
  • Поздрави и от мен, Радостина!
    Хубав и образен стих си създала!
    Усетих магията на пустинята, чрез теб!
    Много ми хареса твоя стих!
  • Добра вечер, мила приятелко!
    Щастлива съм, че отново мога да ти поговоря!Прекрасна легенда най-
    вероятно?Много таланливо си я сътворила и аз се пренесох да седна до теб, за да не си сама.Сега от къде изпрати коментара?Когато се върнеш трябва да се срещнем истински!Често говорим със съпруга ми за
    теб и той те познава.Поздрав и спокойна вечер!
  • Наистина приказна образност. Поздравления и от мен!
  • Много образно и интересно стихотворение, вълнуващо като стиховете на Джакомо Леопарди! Поздравление Дианжело!
Random works
: ??:??