Арестувани стихотворения
... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! –
сетне ловко взе да рови в празното ми портмоне,
в личната ми карта взря се с подозрителни очи:
– Ти си – вика, – пич, опасен! Казах: – Да! И ми личи!
Сто кила с таланта – бруто, плюс тютюневият дим.
– Тръгвай с мен към РПУ-то, кой си, там ще изясним!
Кой ли съм? – и аз не зная. Тъй денят ми отшумя –
не успях да смъкна Рая! – върху грешната Земя.
Ей ме, на – лежа в ареста. Нар, прозорче без небе.
Всъщност, свикнах. Не от днеска с мен съдбата гадна бе.
Полицаят влезе – кисел. И върху стената плю! –
стих за спомен бях написал в столичното РПУ.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, как обичам да попадам на такива страхотни неща от архива тук! Пет звезди на мига 😁✴️✴️✴️✴️✴️
-
Дааааа! Опасен си! Владееш словото!
-
Това се казва талант. За всяко нещо можеш да напишеш стих. Поздравление, Валери!
-
!
-
И на други поети са се случвали подобни преживелици.
https://chitanka.info/text/6217-ponezhe-sluchajat-blagovoli -
Неизчерпаем си
-
Да идеш в РПУ и да напишеш стих. Е това е да си поет!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
В ареста коняк поднасят, кеф да ти е да лежиш.
Пуснаха ме вън, залитнах, спънах се по стълби аз.
Тези синки по гърба ми, са ми белег от тогаз.
Поздрави, Валери ! Важното е, че си оцелял, брат !