Свири арфата звънлива,
песента една за любовта.
О, свири, не спирай, звънкоструна!
Твоят глас омайва,
твоят звън ехти навред света!
Твойта песен дълбоко в порите
забива своя стон!
Ти лекарство си за мъртвите души,
на тебе прави се дълбок поклон!
Уискито разбива се в леда,
а чашите кристални удрят се
на приглушена светлина.
Напомнят те онази вечер,
със шампанското и свещите горят.
О, спомени красиви! О, минало далечно!
О, ръце силни и могъщи! О, кристален звън!
Дали не бе поредният ми сън?
Свири, не спирай! Стари песни
за онези времена. И мигове красиви
нек в съзнанието мое долетят!!!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
Прекрасно е. Нежност...чудна музика звучи...
С много обич, Цвети.