Няма да говоря с вятъра,
нямам време за безсмъртници.
Ще говоря с белия таван...
и с една армада гъски.
Не ми се спи до толкова вода
и като всеки луд разбирам птиците.
Набрах смеха им в малък книжен плик.
Дърво посях. Населих го със пликове.
Говоря на дървото си за тебе,
а гъските прешляпват през тавана.
И мислите ми гъскави са, бели.
За теб разказвам. После - отначало. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up