Feb 11, 2007, 12:37 AM

АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ 

  Poetry
745 0 5



посвещавам го на един превъзходен актьор - ИВАН САМОКОВЛИЕВ - автор на пиесата "БЪРКАНИЦИ" или "АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ", която е една и съща под различни имена в Силистра и Русе

Целият живот е мръсотия,

чалгата под кожата се крие,

алкохола е като мехлем

псуваме се вместо ”Добър ден”,

пушиме трева, марихуана,

и творим със креда по тавана,

вместо в кофи, хвърляме сметта

в най-неподходящите места.

Мутри, нас с живота развенчават,

нашите деца им подражават.

Колелото скърца, но върви,

идоли са пачките с пари...

С нас дали ще тръгне асансьора?

Той е само за нормални хора...

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих за жестоката реаност.

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесен стих за това на къде вървим и до къде сме стигнали!
  • Тъжна истина, от която не можем да избягаме...
    Но дали искаме да се качим на асансьора за нормални хора?
    Поздрави!!!
  • Думите плющат като камшик,
    но ще чуеш ли изтръгнат вик,
    щом днес се счита за нормално
    да се живее аморално.

    Поиздрав за текста!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Поздрави!!!
Random works
: ??:??