АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън,
с черни – ледени кепенци! – ни залости утринта –
аз под теб разстлах сетренце, взех молитва да чета,
ти прегърна ме горещо – сякаш ангелче, с крило,
с ножа си човърках нещо в асансьорното табло,
пришълци от небосвода! – литнали из мрака чер,
кротко седнахме на пода, пафкахме тютюна серт,
и заспахме най-накрая – две прегърнати деца, ...