Аз съм звяр,
който не може да диша,
поробен в клетка
на извратено съзнание.
Плод съм
на твоите мисли,
създаден,
за да бъде притежаван.
Навън е дивото
и то крещи моето име,
а в мен блъска всичко.
Дробовете отказват.
Аз съм звяр,
който не иска да диша...
© Ивона Иванова All rights reserved.
Но нямам намерение да се шегувам. Хареса ми идеята, която внушава стихотворението. Харесаха ми и изразите.
Поздрави!