Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя.
Знам, че го знае и Вятърът.
Идва той. Да помете,
онова, от което се вкаменяват сърцата ни.
И отново превръща всеки в дете,
а денят е дом за играта ни.
Аз съм големият лош въпрос.
Ти си моят отговор, моята бяла стихия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up