Nov 12, 2007, 12:55 PM

Аспарух 

  Poetry » Other
1020 0 5
Ето я земята тъй далеч,
застанахме пред нея и се вгледах,
извадих от кобура кървав меч
народа си към битката поведох.
Преплувахме реката с конете,
навлязохме във Византийската земя,
взех в ръката си красиво цвете,
пришпорихме конете към смъртта.
С битката създадохме народ,
без милост блъскахме се броня в броня,
а знаме бе тривъзелият сноп,
откъснат от опашката на коня. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Random works
: ??:??