Луната сияйна е добротворна магия.
От малка се питам, защо да го крия –
къде закачена е, ключето къде е,
та там на небето свети и грее?
Кой я кръгла чертае и кой я смалява?
Кой високо я праща и кой я снижава?
Откакто се помня на нея приличам –
и блясъка, и студа ѝ смразяващ обичам.
Такава е – ту кръгла, ту тъничък сърп.
Ту бледобезлична, ту бисер прескъп.
Притихнала сякаш пред изгрев смирена,
по залез отново изгрява взривена. ...