Щурмуват силите на Светлината,
понесени от южни ветрове.
Зеленото пълзи по планината
и гони белите ни върхове!
О, схватката е горе в планината.
От канонадата пълзи мъгла.
"Дерат се Ризите на планината..."
Шурти отприщилата се вода!
Надяваме се всички на победа...
И чакаме със трепет Пролетта.
Небето синьо влюбенo ни гледа -
разхубавява се сега света!
И вятъра раздува хоризонта.
Наоколо мирише на цветя!
На най-високото ще стигне фронта...
Депресията ни ще отлети!
В душата ми пак сокове напират!
Бунтува се събудената кръв!
И радости гърдите ми събират,
готов съм да закрача пак на път!
© Христо Славов All rights reserved.