Feb 14, 2010, 4:15 PM

Аутсайдер 

  Poetry » Other
512 0 2
Стоеше встрани, странстващ понятно,
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания.
Две думи. И пак замълча в тишина...
Безпътник, припомнящ си личната драма.
В сърцето му буря се в миг развилня.
Душата му търсеше смисъл, хармония.
Безпределно умът му работеше с дни.
Така се от всичко вълуваше, тайно...
За всички бе просто свенлив пилигрим. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Random works
: ??:??