Стоеше встрани, странстващ понятно,
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания.
Две думи. И пак замълча в тишина...
Безпътник, припомнящ си личната драма.
В сърцето му буря се в миг развилня.
Душата му търсеше смисъл, хармония.
Безпределно умът му работеше с дни.
Така се от всичко вълуваше, тайно...
За всички бе просто свенлив пилигрим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up